11 dic 2019, 11:04  

Автобиографично

  Poesía
968 13 8

На себе си съм случил досега -

до дупка обкръжен с мъгла,

пак оцелявам неприцелен.

На спусъка не съм целта,

защото винаги на все по-черна нощ съм верен.

Така пребъдвам - странно сам-самин,

на никого ненужен...непотребен:

на минало, на бъдеще, на крехък миг

представил се единствено за правоверен...

 

Над облаци-илюзии летя

с летящото килимче на живота.

Прелитах все над непокълнали земи,

понесъл в шепи своята голгота.

 

Кълня в усмивката на битник окрилен

с парцалената свобода на същността си.

Цигара свил с едната си ръка,

а с другата прегърнал гибелта си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В произведенията ти, Младене, винаги се наблюдава една увереност, съчетана с житейски преживявания! Ако сметнем, че лирическия се препокрива със своя автор /всъщност, за това е автобиографично/, то смело мога да заявя, че винаги ще бъдеш потребен някому, дори и на хората, които обичат да те четат, включително и на мен! Поздравявам те!
  • Силна поетична изповед!Хареса ми стиха ти, Младене!
    "Кълня в усмивката на битник окрилен
    с парцалената свобода на същността си."
  • "Над облаци-илюзии летя, с летящото килимче на живота...понесъл в шепи своята голгота." Поздравления, силен и запомнящ се стих!
  • Хареса ми, Младене! Поздравления!
  • Благодаря на всички коментирали, оценили и поставили стиха ми в Любими!
    Цвете, Бени, много силно ме трогнахте с човешката си подкрепа. Много е важно за всяко човешко същество да знае, че има ближни, които го ценят и за които животът му има смисъл и стойност. Прекрасни сте!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...