vega666 (Младен Мисана)
1672 14307
11.12.2019 г., 11:04 ч.  

Автобиографично 

  Поезия
790 12 8

На себе си съм случил досега -

до дупка обкръжен с мъгла,

пак оцелявам неприцелен.

На спусъка не съм целта,

защото винаги на все по-черна нощ съм верен.

Така пребъдвам - странно сам-самин,

на никого ненужен...непотребен:

на минало, на бъдеще, на крехък миг

представил се единствено за правоверен...

 

Над облаци-илюзии летя

с летящото килимче на живота.

Прелитах все над непокълнали земи,

понесъл в шепи своята голгота.

 

Кълня в усмивката на битник окрилен

с парцалената свобода на същността си.

Цигара свил с едната си ръка,

а с другата прегърнал гибелта си.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В произведенията ти, Младене, винаги се наблюдава една увереност, съчетана с житейски преживявания! Ако сметнем, че лирическия се препокрива със своя автор /всъщност, за това е автобиографично/, то смело мога да заявя, че винаги ще бъдеш потребен някому, дори и на хората, които обичат да те четат, включително и на мен! Поздравявам те!
  • Силна поетична изповед!Хареса ми стиха ти, Младене!
    "Кълня в усмивката на битник окрилен
    с парцалената свобода на същността си."
  • "Над облаци-илюзии летя, с летящото килимче на живота...понесъл в шепи своята голгота." Поздравления, силен и запомнящ се стих!
  • Хареса ми, Младене! Поздравления!
  • Благодаря на всички коментирали, оценили и поставили стиха ми в Любими!
    Цвете, Бени, много силно ме трогнахте с човешката си подкрепа. Много е важно за всяко човешко същество да знае, че има ближни, които го ценят и за които животът му има смисъл и стойност. Прекрасни сте!
  • Отново ни поднасяш богатство от образи и метафори, ракриващи нови страни на личността ти, Младене!... Но не мисля, че си ненужен и непотребен. И аз като Цветето съм усещала неведнъж приятелската ти покрепа! Благодаря ти!
  • Много ми хареса финала, Младен. Хубаво е!
  • Много искрено, силно, тъжно! Чувства от дълбините на душата, изплували в живота с вълните на морето - така го усетих. Разтърсващ финал! Надявам се образът на цигарата е метафора... и съм убедена, че светлото ще надделее, защото си нужен на себе си, на хората, които те обичат, на приятелите си и всички, които те ценят! Аз съм сред тях, с безкрайна благодарност за подкрепата ти в един от най-трудните етапи от живота ми!
Предложения
: ??:??