На себе си съм случил досега -
до дупка обкръжен с мъгла,
пак оцелявам неприцелен.
На спусъка не съм целта,
защото винаги на все по-черна нощ съм верен.
Така пребъдвам - странно сам-самин,
на никого ненужен...непотребен:
на минало, на бъдеще, на крехък миг
представил се единствено за правоверен...
Над облаци-илюзии летя
с летящото килимче на живота.
Прелитах все над непокълнали земи, ...