28 мая 2025 г., 18:12

Автобиографично в рими ...

386 3 10

Щом мишена е душата и на показ се излага,
защо ли се съмнявате - за криене нищо няма ...
Свидното ми родно място бивше село е, сега град -
със сладка изворна вода, с гори дъбови прекрасни ...
Тъй детските ми дни летяха с книжки и приятелки,
с чист въздух и храна, с игри растях весела и здрава,
много четях, спортувах и стихове прописах даже ...
В училище деца обучавах с любов и продължавам,
като следовница на "отци на българското знанье" ...
Старая се да правя добро, обичам, все прощавам,
единствено в Господ Иисус Христос съм вярваща,
безпартийна само, обществено ангажирана - да ...
Но годините хвърчат ... Дано мир да има на света,
моля се и - тук, моите ученици да остават,
както ги възпитавах - България има нужда от тях…
С ум, с доброта да творят, Бог ще им помага – вярвам…
ДораГеорг

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Пежгорска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...