24 сент. 2006 г., 17:46

Автобиография

997 0 6

Искаш да се опиша каква съм...
Сложна задача за мен...
Хубава - не, не бих казала!
Ум - сто процентен капацитет.
Ти се смееш - щом ти е забавно,
радвам се за теб.
Слушай, записвай си ако искаш,
за да научиш нещо повече за мен.
Обичам да чета книги...
да пиша стихове...
да танцувам в екстаз...
Често ми се случва да плача на филми.
Само не ми се присмивай -
много мразя това!
Ако понякога съм нещастна -
ела, идвай при мен, целувай ме
и аз ще забравя какво ме е боляло цял ден.
Ако се смея високо -
със странен кикот или неприличен смях,
моля те, не ме съди жестоко,
щади ме, както правя го и аз.
Понякога лесно се обиждам -
то е защото съм ранима душа.
Не ме наранявай.
Пази ме.
Както неотдавна ми обеща.
Ето, аз съм такава.
Ти сам прецени...
Искаш ли ме...
или се налага незабавно...
да ме смениш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря
  • Ама ти си прекрасна.
    Кой не би те харесал?
    Автобиографията е чудесна,
    Хубавото кой не би понесъл?

    Поздрав и усмивка.
  • ами...харесва ме-къде ще иде
  • !!!-нямам думи!6
  • Хареса ми твоята автобиография!!!
    Ако той не те харесва, негов проблем. Да си купи надуваема кукла.
    Поздрави за стиха, Ванина!!! Усмивка от мен!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...