Estranged (Борислава)
6 78
30 мая 2006 г., 21:28

Автобиография 

  Поэзия
934 0 6
Със боси крачета на малко момиче
аз тичам, аз тичам към бряг непознат...
Към сила, надежда и обич аз тичам
и бягам от своя неугледен свят.

И търся покорна, но страсти заливат
създаден в илюзия цветния миг
и само порои, порои убиват
неясните звуци на радостен вик.

В безмълвния пукот на своята цялост
аз чувам циклон да руши:
руши ми сълзите, мечтите и всичко желано,
отнема душата и дава души.

И гледам с очите на сляпо момиче
към бряг непознат, омразен и шумен
и искам да тичам, отново да тичам
към своя живот - неясен и чуден!

Но губя желаната, светла посока...
отнасят ме, лутат ме моите длани
и качват душите ми в счупена лодка,
в сърцето избождат ми кървави рани.

И боса, и сляпа, аз искам да тичам
да тичам към онзи неугледен свят!
Да мразя стаена и тъй да обичам
всички нюанси на най-простия цвят!

Но като облак по пътя разтилам
само надежди без огън и дъжд без вода...
Със сиви криле светлината закривам,
отнемам, захвърлям те, теб - свобода!

© Борислава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??