Автобус...
Седя, около мен се бръмчи,
а аз мисля нови и нови мечти.
Оглеждам се наоколо,
поглеждам навън през широкото.
Навън се смрачава.
Все още пътувам.
Нов човек се появява,
а аз продължавам да сънувам.
Различни хора се качват на всяка спирка,
с различни качества, различни съдби.
Отварям очи,
навън започва да вали.
Накрая стигам на моето си място.
Слизам, беше ми достатъчно тясно.
Вдишвам въздуха, капки се стичат по лицето.
Усещам свобода в сърцето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Петкова Все права защищены
