Седя, около мен се бръмчи,
а аз мисля нови и нови мечти.
Оглеждам се наоколо,
поглеждам навън през широкото.
Навън се смрачава.
Все още пътувам.
Нов човек се появява,
а аз продължавам да сънувам.
Различни хора се качват на всяка спирка,
с различни качества, различни съдби.
Отварям очи,
навън започва да вали.
Накрая стигам на моето си място.
Слизам, беше ми достатъчно тясно.
Вдишвам въздуха, капки се стичат по лицето.
Усещам свобода в сърцето.
© Елена Петкова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
