dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
20 дек. 2010 г., 15:12

Автохтония 

  Поэзия » Философская
1597 0 25

Автохтония* 

„Човекът е стълбата,  по която Бог слиза на земята си, за да сънува.”

 

„... дано по-малко са кошмарите Му...”

 

На стълба разстояние, едва-едва приведен,
надникна Бог към ниското през облаци и пушек.
Земята беше в струпеи, олющена до бедност.
Земята беше ничия. И Той се позаслуша

във тихото бълбукане на хората без думи;
във крясъка на враните, опоскали зърната;
във писъка на майките, по-сùротни от чума;
във вятъра. Във воя му, увиснал под бърдата.

И слушаше ги, слушаше... И взе да оглушава.
Настръхваше брадата му, белееха очите.
Опомни се – бе сам. И самотата го задави.
И като луд от стълбата се сурна по нощùте.

Изрови шепа корени и с камъни ги смеси.
И мачкаше ги в шепите... Студено беше. Страшно.
Не се пожали старецът. И жъна пак, и тèса.
Направи нови хората. Погледна ги... уплашен.

Съвсем си бяха същите. Със кални, криви пръсти,
видя ги от земята Му чудовищно да никнат.

Познаваше ги. Вярваше до гроб, че ще възкръснат
и над пръстта Му, неговата, някога ще литнат.

Сънуваше ги старецът. Сънува още... Плаче,
останал сам над враните, над облаци и пушек.
А новите му хора свойте стари сенки влачат
и закопават стълбата. И него. В кал до гуша.

 

*Автохтония – „Архетипен мотив, мистично изживяване на коренячеството, дълбокото чувство, че сме изплували от пръстта, че сме заредени със сила, която струи от земята. Мотивът стълба към небето – идеалният символ за прехода от един начин на съществуване към друг. Свързва се с идеята за преображение по посока съвършенство, смяна на културното и на екзистенциалното ниво. Основателят на аналитичната психология Карл Густав Юнг през 20-ти век определя компонентите на колективно несъзнаваното като архетипове. Това са образи и фигури, които навлизат неконтролируемо в съзнанието под формата на сънища, фантазии, халюцинации или биват проектирани върху външни обекти.” – цитат „Уикипедия”

 

Пожелавам  весели Коледни и Новогодишни празници на ВСИЧКИ от otkrovenia.com! Нека бъдем здрави и... добруваме! Най-вече в и към себе си. Към другите може и да изиграем доброта. Може всичко да изиграем, ако поискаме. Възможно е дори да ни повярват. Със себе си обаче е трудно да го сторим. Ако ни се получи и преминем и нивото с вярата (евентуално и де юре) – значи де факто не сме дотам откровени (със и в себе си). Което (определено!) си е проблем и то в нашия, собствения, телевизор. 

 

Merry Christmas and Happy New Year!

© Дарина Дечева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чисти помисли и здрава година, Дар!
  • Жестоко разтърсващо и реално! Много истинско!Много тръпно!!!
  • Тук ще замълча...!!!

    Сега вече мога да ти пожелая весела Коледа, Дечева
  • Кал до гуша.
    А над калта - небето на твоята поезия.
    Високо и чисто!
  • Силно, Кака, силно...

    AVE

  • От толкова кошмари...Бог беше милостив да ме награди с тази наслада тук, Дарке...
  • Настръхнах!!!
    Дар*
  • Честита Коледа, Дарина!
    Много силен и разтърсващ стих си сътворила!
    Дано и хората да станат поне малко по-добри...
    Дано!!!
  • Напомня ми "Последно изкушение" на Казнадзакис, Дар!

    http://vbox7.com/play:96d7de30
  • Много силен стих! Аплодисменти!
  • Така е... някои го могат... и то добре. Благодаря!
  • Страхотия!!!

    Браво, Дарче!!!
  • Толкова реалистично, че чак ужасяващо... поздравления!
  • Жестоко!
    А музиката подсилва усещането!

    Merry Christmas, Дар!

  • някои цял живот са в калта и странното е, че им харесва. страшното е, че повличат мнозина при себе си. а жалкото е, че губят сетива.

    за разлика от теб, Дарче.
  • С поздравления!
  • "Сънуваше ги старецът. Сънува още... Плаче,
    останал сам над враните, над облаци и пушек.
    А новите му хора свойте стари сенки влачат
    и закопават стълбата. И него. В кал до гуша."

    Силни внушения си постигнала. Поздравления и весели празници!

  • Каквото и да напиша, няма да мога да изразя и една десета от емоциите, предизвикани от този стих.
    Шапка ти свалям за моженето, Дар!!!
  • Истинската Поезията не се коментира, не се оценява. Тя просто се случва. Благодаря! Весели празници!
  • АДМИРАЦИИ!!!
  • Дарина,ти си тръгнала по стълбата...на своето духовно усъвършенстване!И де факто и де юре си достигнала съвършенството на Човешката си Същност!Творбата ти е един отчаян призив към човешките същества.И не се съмнявам,че знаеш,че Бог не е сам и никога няма да бъде,всички ние сме частици от Него,но с избора си какви ще бъдем няма да повлияем на Неговата същност!Тя е била,е, и ще бъде Безкрайност,каквато е и неговата любов към творенията Му!
  • Ясно очертаните граници на "невидимия" свят ми позволиха да се вгледам в своето "видимо"-(форма и съдържание)-Благодаря!
  • Аплодисменти!!!!!!!!!!!!!
  • Много ми хареса. Бравос.
  • БРАВО
Предложения
: ??:??