Автохтония
Автохтония*
„Човекът е стълбата, по която Бог слиза на земята си, за да сънува.”
„... дано по-малко са кошмарите Му...”
На стълба разстояние, едва-едва приведен,
надникна Бог към ниското през облаци и пушек.
Земята беше в струпеи, олющена до бедност.
Земята беше ничия. И Той се позаслуша
във тихото бълбукане на хората без думи;
във крясъка на враните, опоскали зърната;
във писъка на майките, по-сùротни от чума;
във вятъра. Във воя му, увиснал под бърдата.
И слушаше ги, слушаше... И взе да оглушава.
Настръхваше брадата му, белееха очите.
Опомни се – бе сам. И самотата го задави.
И като луд от стълбата се сурна по нощùте.
Изрови шепа корени и с камъни ги смеси.
И мачкаше ги в шепите... Студено беше. Страшно.
Не се пожали старецът. И жъна пак, и тèса.
Направи нови хората. Погледна ги... уплашен.
Съвсем си бяха същите. Със кални, криви пръсти,
видя ги от земята Му чудовищно да никнат.
Познаваше ги. Вярваше до гроб, че ще възкръснат
и над пръстта Му, неговата, някога ще литнат.
Сънуваше ги старецът. Сънува още... Плаче,
останал сам над враните, над облаци и пушек.
А новите му хора свойте стари сенки влачат
и закопават стълбата. И него. В кал до гуша.
*Автохтония – „Архетипен мотив, мистично изживяване на коренячеството, дълбокото чувство, че сме изплували от пръстта, че сме заредени със сила, която струи от земята. Мотивът стълба към небето – идеалният символ за прехода от един начин на съществуване към друг. Свързва се с идеята за преображение по посока съвършенство, смяна на културното и на екзистенциалното ниво. Основателят на аналитичната психология Карл Густав Юнг през 20-ти век определя компонентите на колективно несъзнаваното като архетипове. Това са образи и фигури, които навлизат неконтролируемо в съзнанието под формата на сънища, фантазии, халюцинации или биват проектирани върху външни обекти.” – цитат „Уикипедия”
Пожелавам весели Коледни и Новогодишни празници на ВСИЧКИ от otkrovenia.com! Нека бъдем здрави и... добруваме! Най-вече в и към себе си. Към другите може и да изиграем доброта. Може всичко да изиграем, ако поискаме. Възможно е дори да ни повярват. Със себе си обаче е трудно да го сторим. Ако ни се получи и преминем и нивото с вярата (евентуално и де юре) – значи де факто не сме дотам откровени (със и в себе си). Което (определено!) си е проблем и то в нашия, собствения, телевизор.
Merry Christmas and Happy New Year!
© Дарина Дечева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Чисти помисли и здрава година, Дар!
-
Жестоко разтърсващо и реално! Много истинско!Много тръпно!!!
-
Тук ще замълча...!!!
Сега вече мога да ти пожелая весела Коледа, Дечева -
Кал до гуша.
А над калта - небето на твоята поезия.
Високо и чисто! -
Силно, Кака, силно...
AVE
-
От толкова кошмари...Бог беше милостив да ме награди с тази наслада тук, Дарке...
-
Настръхнах!!!
Дар* -
Честита Коледа, Дарина!
Много силен и разтърсващ стих си сътворила!
Дано и хората да станат поне малко по-добри...
Дано!!! -
Напомня ми "Последно изкушение" на Казнадзакис, Дар!
http://vbox7.com/play:96d7de30 -
Много силен стих! Аплодисменти!
-
Така е... някои го могат... и то добре. Благодаря!
-
Страхотия!!!
Браво, Дарче!!! -
Толкова реалистично, че чак ужасяващо... поздравления!
-
Жестоко!
А музиката подсилва усещането!
Merry Christmas, Дар!
-
някои цял живот са в калта и странното е, че им харесва. страшното е, че повличат мнозина при себе си. а жалкото е, че губят сетива.
за разлика от теб, Дарче. -
С поздравления!
-
"Сънуваше ги старецът. Сънува още... Плаче,
останал сам над враните, над облаци и пушек.
А новите му хора свойте стари сенки влачат
и закопават стълбата. И него. В кал до гуша."
Силни внушения си постигнала. Поздравления и весели празници!
-
Каквото и да напиша, няма да мога да изразя и една десета от емоциите, предизвикани от този стих.
Шапка ти свалям за моженето, Дар!!! -
Истинската Поезията не се коментира, не се оценява. Тя просто се случва. Благодаря! Весели празници!
-
АДМИРАЦИИ!!!
-
Дарина,ти си тръгнала по стълбата...на своето духовно усъвършенстване!И де факто и де юре си достигнала съвършенството на Човешката си Същност!Творбата ти е един отчаян призив към човешките същества.И не се съмнявам,че знаеш,че Бог не е сам и никога няма да бъде,всички ние сме частици от Него,но с избора си какви ще бъдем няма да повлияем на Неговата същност!Тя е била,е, и ще бъде Безкрайност,каквато е и неговата любов към творенията Му!
-
Ясно очертаните граници на "невидимия" свят ми позволиха да се вгледам в своето "видимо"-(форма и съдържание)-Благодаря!
-
Аплодисменти!!!!!!!!!!!!!
-
Много ми хареса. Бравос.
-
БРАВО
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
