Автохтония
Автохтония*
„Човекът е стълбата, по която Бог слиза на земята си, за да сънува.”
„... дано по-малко са кошмарите Му...”
На стълба разстояние, едва-едва приведен,
надникна Бог към ниското през облаци и пушек.
Земята беше в струпеи, олющена до бедност.
Земята беше ничия. И Той се позаслуша
във тихото бълбукане на хората без думи;
във крясъка на враните, опоскали зърната;
във писъка на майките, по-сùротни от чума;
във вятъра. Във воя му, увиснал под бърдата.
И слушаше ги, слушаше... И взе да оглушава.
Настръхваше брадата му, белееха очите.
Опомни се – бе сам. И самотата го задави.
И като луд от стълбата се сурна по нощùте.
Изрови шепа корени и с камъни ги смеси.
И мачкаше ги в шепите... Студено беше. Страшно.
Не се пожали старецът. И жъна пак, и тèса.
Направи нови хората. Погледна ги... уплашен.
Съвсем си бяха същите. Със кални, криви пръсти,
видя ги от земята Му чудовищно да никнат.
Познаваше ги. Вярваше до гроб, че ще възкръснат
и над пръстта Му, неговата, някога ще литнат.
Сънуваше ги старецът. Сънува още... Плаче,
останал сам над враните, над облаци и пушек.
А новите му хора свойте стари сенки влачат
и закопават стълбата. И него. В кал до гуша.
*Автохтония – „Архетипен мотив, мистично изживяване на коренячеството, дълбокото чувство, че сме изплували от пръстта, че сме заредени със сила, която струи от земята. Мотивът стълба към небето – идеалният символ за прехода от един начин на съществуване към друг. Свързва се с идеята за преображение по посока съвършенство, смяна на културното и на екзистенциалното ниво. Основателят на аналитичната психология Карл Густав Юнг през 20-ти век определя компонентите на колективно несъзнаваното като архетипове. Това са образи и фигури, които навлизат неконтролируемо в съзнанието под формата на сънища, фантазии, халюцинации или биват проектирани върху външни обекти.” – цитат „Уикипедия”
Пожелавам весели Коледни и Новогодишни празници на ВСИЧКИ от otkrovenia.com! Нека бъдем здрави и... добруваме! Най-вече в и към себе си. Към другите може и да изиграем доброта. Може всичко да изиграем, ако поискаме. Възможно е дори да ни повярват. Със себе си обаче е трудно да го сторим. Ако ни се получи и преминем и нивото с вярата (евентуално и де юре) – значи де факто не сме дотам откровени (със и в себе си). Което (определено!) си е проблем и то в нашия, собствения, телевизор.
Merry Christmas and Happy New Year!
© Дарина Дечева All rights reserved.
