Автопортрет

16 окт. 2007 г., 10:29

Поэзия

587 0 3

Автопортрет

Сама с огледалото

в една слънчева стая...

А то – онемяло е,

пък аз съм в омая...

В лицето се вглеждам,

косите си реша,

очите притварям...

но аз съм насреща.

Косите ми пъстри –

цветна, лятна дъга.

Очите ми сини –

с бръчки ситни, от смях.

Устата кокетна –

със усмивка в захлас,

но бръчките гневни

говорят за страст...

Полите ми къси –

крака Господ дал е!

Гърдите – прилични,

(все пак съм раждáла).

Осанката – горда,

стъпвам уверено.

Езикът ми – дълъг,

не говоря умерено.

В огледалото виждам

една по-узряла,

нетипична, различна

и действена хáла...

аннавлад (Анна Дюлгерова)

2007-10-16T13:28:45+03:00

Много хубаво!
^l^ (Нежното Ласо)

2007-10-16T12:21:40+03:00

Искам и аз да мога така ..да пиша..
тюркоаз (Мариола Томова)

2007-10-16T10:40:54+03:00

О, много ми хареса, като, че ли си приличаме!!!
Браво, поздравления!!!