16 окт. 2007 г., 10:29

Автопортрет 

  Поэзия
587 0 3

        Автопортрет

 

Сама с огледалото

в една слънчева стая...

А то – онемяло е,

пък аз съм в омая...

В лицето се вглеждам,

косите си реша,

очите притварям...

но аз съм насреща.

Косите ми пъстри –

цветна, лятна дъга.

Очите ми сини –

с бръчки ситни, от смях.

Устата кокетна –

със усмивка в захлас,

но бръчките гневни

говорят за страст...

Полите ми къси –

крака  Господ дал е!

Гърдите – прилични,

(все пак съм раждáла).

Осанката – горда,

стъпвам уверено.

Езикът ми – дълъг,

не говоря умерено.

В огледалото виждам

една  по-узряла,

нетипична, различна

и действена хáла...

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??