Нада (Надежда Борисова)
106 38
16.10.2007 г., 10:29 ч.

Автопортрет 

  Поезия
577 0 3

        Автопортрет

 

Сама с огледалото

в една слънчева стая...

А то – онемяло е,

пък аз съм в омая...

В лицето се вглеждам,

косите си реша,

очите притварям...

но аз съм насреща.

Косите ми пъстри –

цветна, лятна дъга.

Очите ми сини –

с бръчки ситни, от смях.

Устата кокетна –

със усмивка в захлас,

но бръчките гневни

говорят за страст...

Полите ми къси –

крака  Господ дал е!

Гърдите – прилични,

(все пак съм раждáла).

Осанката – горда,

стъпвам уверено.

Езикът ми – дълъг,

не говоря умерено.

В огледалото виждам

една  по-узряла,

нетипична, различна

и действена хáла...

© Надежда Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??