Oct 16, 2007, 10:29 AM

Автопортрет

  Poetry
776 0 3

        Автопортрет

 

Сама с огледалото

в една слънчева стая...

А то – онемяло е,

пък аз съм в омая...

В лицето се вглеждам,

косите си реша,

очите притварям...

но аз съм насреща.

Косите ми пъстри –

цветна, лятна дъга.

Очите ми сини –

с бръчки ситни, от смях.

Устата кокетна –

със усмивка в захлас,

но бръчките гневни

говорят за страст...

Полите ми къси –

крака  Господ дал е!

Гърдите – прилични,

(все пак съм раждáла).

Осанката – горда,

стъпвам уверено.

Езикът ми – дълъг,

не говоря умерено.

В огледалото виждам

една  по-узряла,

нетипична, различна

и действена хáла...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...