Автопортрет
Автопортрет
Сама с огледалото
в една слънчева стая...
А то – онемяло е,
пък аз съм в омая...
В лицето се вглеждам,
косите си реша,
очите притварям...
но аз съм насреща.
Косите ми пъстри –
цветна, лятна дъга.
Очите ми сини –
с бръчки ситни, от смях.
Устата кокетна –
със усмивка в захлас,
но бръчките гневни
говорят за страст...
Полите ми къси –
крака Господ дал е!
Гърдите – прилични,
(все пак съм раждáла).
Осанката – горда,
стъпвам уверено.
Езикът ми – дълъг,
не говоря умерено.
В огледалото виждам
една по-узряла,
нетипична, различна
и действена хáла...
© Надежда Борисова All rights reserved.
