23 сент. 2008 г., 17:35

Автопортрет

979 0 5

Ще се нарисувам в тъмни окраски,

от тебе светли бои не останаха,

ще надяна на сърцето черни препаски,

за да попият струйките кръв от раната.

 

Ще поставя и гарвановата рамка

да се оглежда в моя автопортрет,

за фон ще изрисувам черната сянка

на твоя студен и жесток светоглед.

 

Ще нарисувам после и косата,

но не с онази нежна разцветка,

ще я рисувам с цвета на мъглата,

че нямам за светли бои вече четка.

 

Ще скрия лицето си с овъглен шал,

очите със сивото небе ще рисувам,

няма да видиш в тях повече жал,

аз просто ще спра да съществувам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Манджукова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • тъжно...
    от утре започваш да живееш...с обич.
  • Хубав стих! Съгласна! Но и съгласна с Миглена!..
  • Стихът е перфектен, но да спреш да съществуваш не. Всъщност, Миглена е права!
    ЖИВЕЙ!
  • Много, много добър стих - и като звучене (страхотен ритъм!), и като изпълнение (перфектни рими), и като идея (дълбок смисъл)!
    Много ми хареса, Мария! Сърдечен поздрав и прегръдка!

    ---------
    Пропуснах да кажа за въздействието - невероятно е!
  • Спри да съществуваш! Започни да живееш! Хубав стих!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...