23.09.2008 г., 17:35

Автопортрет

975 0 5

Ще се нарисувам в тъмни окраски,

от тебе светли бои не останаха,

ще надяна на сърцето черни препаски,

за да попият струйките кръв от раната.

 

Ще поставя и гарвановата рамка

да се оглежда в моя автопортрет,

за фон ще изрисувам черната сянка

на твоя студен и жесток светоглед.

 

Ще нарисувам после и косата,

но не с онази нежна разцветка,

ще я рисувам с цвета на мъглата,

че нямам за светли бои вече четка.

 

Ще скрия лицето си с овъглен шал,

очите със сивото небе ще рисувам,

няма да видиш в тях повече жал,

аз просто ще спра да съществувам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Манджукова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • тъжно...
    от утре започваш да живееш...с обич.
  • Хубав стих! Съгласна! Но и съгласна с Миглена!..
  • Стихът е перфектен, но да спреш да съществуваш не. Всъщност, Миглена е права!
    ЖИВЕЙ!
  • Много, много добър стих - и като звучене (страхотен ритъм!), и като изпълнение (перфектни рими), и като идея (дълбок смисъл)!
    Много ми хареса, Мария! Сърдечен поздрав и прегръдка!

    ---------
    Пропуснах да кажа за въздействието - невероятно е!
  • Спри да съществуваш! Започни да живееш! Хубав стих!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...