Sep 23, 2008, 5:35 PM

Автопортрет 

  Poetry » Other
780 0 5

Ще се нарисувам в тъмни окраски,

от тебе светли бои не останаха,

ще надяна на сърцето черни препаски,

за да попият струйките кръв от раната.

 

Ще поставя и гарвановата рамка

да се оглежда в моя автопортрет,

за фон ще изрисувам черната сянка

на твоя студен и жесток светоглед.

 

Ще нарисувам после и косата,

но не с онази нежна разцветка,

ще я рисувам с цвета на мъглата,

че нямам за светли бои вече четка.

 

Ще скрия лицето си с овъглен шал,

очите със сивото небе ще рисувам,

няма да видиш в тях повече жал,

аз просто ще спра да съществувам!

© Мария Манджукова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • тъжно...
    от утре започваш да живееш...с обич.
  • Хубав стих! Съгласна! Но и съгласна с Миглена!..
  • Стихът е перфектен, но да спреш да съществуваш не. Всъщност, Миглена е права!
    ЖИВЕЙ!
  • Много, много добър стих - и като звучене (страхотен ритъм!), и като изпълнение (перфектни рими), и като идея (дълбок смисъл)!
    Много ми хареса, Мария! Сърдечен поздрав и прегръдка!

    ---------
    Пропуснах да кажа за въздействието - невероятно е!
  • Спри да съществуваш! Започни да живееш! Хубав стих!
Random works
: ??:??