4 янв. 2020 г., 13:18

Автопортрет отвътре

971 0 2

Красива съм. И малко нехайна.

Без кафе преди съмване,

признавам си -

не мога да дишам нормално.

 

Мълчалива, забързана и естествена.

Съвсем да флиртувам не мога.

Всеки ден от земята до слънцето

фантазирам без капка умора.

 

В главата ми мисли се стрелкат

и планове, и строфи, и ноти.

И към земята и към небето поглеждам

за знаци, следи и истории.


А дали съм насън или наяве

често и аз се обърквам.

И даже се чудя как оцелявам

във свойта си неправдоподобна история.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Нейкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...