4.01.2020 г., 13:18

Автопортрет отвътре

960 0 2

Красива съм. И малко нехайна.

Без кафе преди съмване,

признавам си -

не мога да дишам нормално.

 

Мълчалива, забързана и естествена.

Съвсем да флиртувам не мога.

Всеки ден от земята до слънцето

фантазирам без капка умора.

 

В главата ми мисли се стрелкат

и планове, и строфи, и ноти.

И към земята и към небето поглеждам

за знаци, следи и истории.


А дали съм насън или наяве

често и аз се обърквам.

И даже се чудя как оцелявам

във свойта си неправдоподобна история.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...