Автопортрет с гълъб
АВТОПОРТРЕТ С ГЪЛЪБ
Гълъбчето, дето късно снощи
ми влетя във малкото стайче,
чѐте електронните ми пощи,
клъвна си от хляба ми парче,
с човчица продупчи ми фотьойла,
пръсна ми тютюна за лула,
и ми рече: – Някой ден ще дойда
да ударя тук една метла! –
тихичко се кротна на дивана,
впери в мен очите си добри,
и при мене цяла нощ остана –
пратеник от Бога – до зори,
гушна се на моята пижама,
мъничко небесно сърчице! –
сякаш че милунката на мама
сетих под доброто му крилце,
а по изгрев – спорен ден! – ми каза,
гукна над саксийката с цветя...
Гълъбче, след теб върху перваза
цял живот се уча да летя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
