Дори да ми откраднат и стихът
и в други дрехи да го облекат,
за мен е важно, че ще ме четат
и никога не ще да окова
душата си във авторски права,
когато тя говори, другите мълчат.
........................................................
Откъснаха крилете ми и казаха:
Ти няма да летиш
Отрязаха нозете ми и казаха:
Ти трябва да пълзиш
Извадиха очите ми,
за да не виждам светлина
Докопаха се до сърцето ми,
разкъсвайки плътта
Вилнееха в душата ми,
като обезумели псета
Със нокти дърпаха,
усмивката да смъкнат от лицето.
Отпиха от сълзите ми,
дали щастливи бяха,
от туй, че чашите им
от нещастие преляха
Простих, усмихнах се
и продължих напред
А в мене с тътен
болката преливаше,
предателството на приятел
ме убиваше
© Дарина Станчева Все права защищены