26 сент. 2006 г., 15:59
Не мога да дерзая,
на път съм за никъде.
На кръстопътя от надежди и разочарования,
плахо вдигам рамене....
И никого не виждам наоколо,
нито вярвам,че би могъл да ме разбере...
Аз живея в абсурдни сюжети,
написани от теб за мене!
Аз лутам се в лабиринти,
но сама съм си,
както е Луната сред звездите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация