Аз
Да не помня, когато те срещнах.
Да съм тази, която познавам.
Да поплача, когато съм грешна.
Искам пак да се будя свободна.
Да изтръгна товара в гърдите.
Да крещя, да се смея на воля.
Да обичам не Теб, а мечтите.
Моля, искам сега да си тръгнеш.
И недей се завръща след време.
Само спомена пак ще прегръщам.
Той достатъчен ми е... за Бреме.
Искам малко да бъда щастлива,
не със теб, а със себе си само.
Искам Обич, не ласка фалшива.
От сърце имам нужда... голямо.
Искам болката в мен да утихне.
Многолетна е вече, кървяща.
И душата ми в миг да политне.
Да е птица в простора летяща.
И забравена мойта усмивка,
да изгрее от слънце по-ясна.
Ще съм Цяла от сбрани частици.
Ще съм Аз - заявявам го гласно!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кремена Стоева Все права защищены
