Аз
Аз тиха съм, бяла и зимна...
Сърцето ми - топка от сняг,
очите ми - звездни снежинки
под бялото чело горят.
Все търся сред бурите снежни
шейната на сребърен принц,
дошла от самата безбрежност,
намерила мойте следи.
Все чакам да видя пъртина,
която ме кани на път...
Нима тези мои снежинки
от нищо не ще се стопят?
И принца аз няма да срещна
на коня със златна звезда?
И никой не ще ме посреща
в безкрайната белота?
И няма ли звън на елени
да тича след мене в снега,
и рой от джуджета засмени
да ми даряват света?
.........................................
На себе си днес ще наричам:
да топля като снега,
да бъда богата и пищна
на радости - като елха,
накичена с блянове тайни!
До болка да съм добра!
И да запазя завинаги тази
предколедна своя душа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анита Габровска Все права защищены
