19 нояб. 2008 г., 21:18

Аз *

819 0 1
И думите ми в единство ще се слеят,
когато сопна се пред всички.
Заедно със смелостта си и неволята
в тишината всички ще замълчат.

И силна съм. И всичко съм.
Толкова смела и храбра.
Минавам през дните ти, през моите...
Бърза като вятъра и нежна като нощта.

В дланите ми ще намериш ти подслон.
В косите ми утеха...
В прегръдките ми ще те скрия в опасност,
но в мислите ми само можеш да се загубиш.

Опустошителна съм.
Където мина, не ме забравят.
И думите ми помнят, и смеха,
очите ми и допира ми гладък.

Това съм аз, но за миг,
само миг... сега минавам
през вечността, за да оставя
своя единствен отпечатък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...