19.11.2008 г., 21:18

Аз *

807 0 1
И думите ми в единство ще се слеят,
когато сопна се пред всички.
Заедно със смелостта си и неволята
в тишината всички ще замълчат.

И силна съм. И всичко съм.
Толкова смела и храбра.
Минавам през дните ти, през моите...
Бърза като вятъра и нежна като нощта.

В дланите ми ще намериш ти подслон.
В косите ми утеха...
В прегръдките ми ще те скрия в опасност,
но в мислите ми само можеш да се загубиш.

Опустошителна съм.
Където мина, не ме забравят.
И думите ми помнят, и смеха,
очите ми и допира ми гладък.

Това съм аз, но за миг,
само миг... сега минавам
през вечността, за да оставя
своя единствен отпечатък.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...