23 дек. 2005 г., 14:50

Аз

Поэзия

1.5K 0 4

Било е някога –
когато вървяло е едно момиче
в сърцето си понесло стихове.
Пътеки не подбирало към свойте
непокорени върхове.
Било му трудно, даже невъзможно.
То падало, то плачело дори –
но болката посяла в него
неизмерими светове –
научила го винаги да става,
да продължава – да върви.
Научила го да обича,
а раните да не брои.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

etbarzeva (Елена Бързева)

На всички, които прочетоха моето стихотворение, благодаря за търпението и най-вече за преценката! Ще се постарая да кача още много и се надявам и те да бъдат прочетени. Още веднъж БЛАГОДАРЯ!

2005-12-23T17:02:15+02:00
megi_88 (Мими)

супер е

2005-12-23T15:50:15+02:00
{YcMuBkA} (Усмивка)

Болката и грешките ни винаги ни учат на много неща! Много хубаво стихотворение 6 от мен

2005-12-23T15:18:11+02:00
galentina (Галина Златева)

Хареса ми! Поздравление Извира от душата ти!

2005-12-23T14:51:12+02:00