Dec 23, 2005, 2:50 PM

Аз

  Poetry
1.5K 0 4

Било е някога –
когато  вървяло е едно момиче 
в сърцето си понесло стихове.
Пътеки не подбирало към свойте 
непокорени върхове.
Било му трудно, даже невъзможно.
То падало, то плачело дори –
но болката посяла в него
неизмерими светове –
научила го винаги да става,
да продължава – да върви.
Научила го да обича,
а раните да не брои.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Бързева All rights reserved.

Comments

Comments

  • На всички, които прочетоха моето стихотворение, благодаря за търпението и най-вече за преценката! Ще се постарая да кача още много и се надявам и те да бъдат прочетени. Още веднъж БЛАГОДАРЯ!
  • супер е
  • Болката и грешките ни винаги ни учат на много неща! Много хубаво стихотворение 6 от мен
  • Хареса ми! Поздравление Извира от душата ти!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...