Dec 23, 2005, 2:50 PM

Аз

  Poetry
1.5K 0 4

Било е някога –
когато  вървяло е едно момиче 
в сърцето си понесло стихове.
Пътеки не подбирало към свойте 
непокорени върхове.
Било му трудно, даже невъзможно.
То падало, то плачело дори –
но болката посяла в него
неизмерими светове –
научила го винаги да става,
да продължава – да върви.
Научила го да обича,
а раните да не брои.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Бързева All rights reserved.

Comments

Comments

  • На всички, които прочетоха моето стихотворение, благодаря за търпението и най-вече за преценката! Ще се постарая да кача още много и се надявам и те да бъдат прочетени. Още веднъж БЛАГОДАРЯ!
  • супер е
  • Болката и грешките ни винаги ни учат на много неща! Много хубаво стихотворение 6 от мен
  • Хареса ми! Поздравление Извира от душата ти!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...