Аз
Било е някога –
когато вървяло е едно момиче
в сърцето си понесло стихове.
Пътеки не подбирало към свойте
непокорени върхове.
Било му трудно, даже невъзможно.
То падало, то плачело дори –
но болката посяла в него
неизмерими светове –
научила го винаги да става,
да продължава – да върви.
Научила го да обича,
а раните да не брои.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Бързева Всички права запазени
Много хубаво стихотворение 
