Аз бавно умирам...
Зловещ звън на камбани
в съзнанието отзвуча,
дори през деня те огласяха
целият ми душевен свят!
Но не бяха празнични!
Предавах се бавно,полека,
едвам се държах на краката си,
душата просеше обич,разбиране-
тя молеше за почивка от иронията на дните!
От умора се спря и сърцето,
явно и то нямаше сили да бие,
така постепенно всичко загубвашесмисъл....
Аз бавно умирам...
11.01.2007г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
