Jan 13, 2007, 1:08 AM

Аз бавно умирам...

  Poetry
769 0 8

Зловещ звън на камбани
в съзнанието отзвуча,
дори през деня те огласяха
целият ми душевен свят!

Но не бяха празнични!
Предавах се бавно,полека,
едвам се държах на краката си,
душата просеше обич,разбиране-

тя молеше за почивка от иронията на дните!
От умора се спря и сърцето,
явно и то нямаше сили да бие,
така постепенно всичко загубвашесмисъл....
Аз бавно умирам...
11.01.2007г.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...