30 сент. 2004 г., 09:57

Аз, чудовището

2.3K 0 6
Седяхме в ъгала умълчани
разменяхме погледи, вицове дори
неистов смях и фалшива усмивка -
в теб те са задържани

искаш всичко, както бе преди
пазиш шума на сърцата, него дори
изведньж се връщаш в реалността
Господи! Това са кървави сълзи

мислиш си, че сега до теб чудовище лежи
разбити мечти е единственото, което ти дари
седиш в ъгъла и си викаш
всичко в мене ти уби

А чудовището си гледа с кравешки очи
гледа тъпо, странно, без тъга дори
всички казват, че не е бил виновен
просто безчувствен се роди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • 6...
  • Много е хубаво!Браво!
  • от къде успя да изкопаеш от прахта това стихче ....
  • Добре се е получило. Браво!
  • чудовището не сьм аз всьщност, даже не е мъж, аз съм този с карвавите сьлзи, но нйкои нямаше да ме разбере ако бях го писал в обратния ред, то и сега никой не ме разбира, освен ти jue!Само ти проникна в сарцето ми, как го направи трява да ми разкажеш някой ден!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...