Sep 30, 2004, 9:57 AM

Аз, чудовището

  Poetry
2.3K 0 6
Седяхме в ъгала умълчани
разменяхме погледи, вицове дори
неистов смях и фалшива усмивка -
в теб те са задържани

искаш всичко, както бе преди
пазиш шума на сърцата, него дори
изведньж се връщаш в реалността
Господи! Това са кървави сълзи

мислиш си, че сега до теб чудовище лежи
разбити мечти е единственото, което ти дари
седиш в ъгъла и си викаш
всичко в мене ти уби

А чудовището си гледа с кравешки очи
гледа тъпо, странно, без тъга дори
всички казват, че не е бил виновен
просто безчувствен се роди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • 6...
  • Много е хубаво!Браво!
  • от къде успя да изкопаеш от прахта това стихче ....
  • Добре се е получило. Браво!
  • чудовището не сьм аз всьщност, даже не е мъж, аз съм този с карвавите сьлзи, но нйкои нямаше да ме разбере ако бях го писал в обратния ред, то и сега никой не ме разбира, освен ти jue!Само ти проникна в сарцето ми, как го направи трява да ми разкажеш някой ден!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...