Аз... Днес... Пролет...
Навън изгрява пролет.
Но в мене е така студено.
Не ме топли на птиците свежия полет,
не се усмихва сърцето ранено.
Виждаш, че дишам - това е така.
Но болката в мен се е впила.
Безпомощна падам, протягам ръка,
но твърде умело аз съм се скрила.
Никой не вижда, никой не чува.
Само душата ми силно крещи.
Поток от сълзи в мене нахлува,
а същността ми погубена бледо лъщи.
В миг полудявам. И пак се изправям.
И боря се с всичко, така озверяла.
Към бъдещето смело аз се отправям,
защото съм смислена, силна и цяла!
Но в мене е така студено.
Не ме топли на птиците свежия полет,
не се усмихва сърцето ранено.
Виждаш, че дишам - това е така.
Но болката в мен се е впила.
Безпомощна падам, протягам ръка,
но твърде умело аз съм се скрила.
Никой не вижда, никой не чува.
Само душата ми силно крещи.
Поток от сълзи в мене нахлува,
а същността ми погубена бледо лъщи.
В миг полудявам. И пак се изправям.
И боря се с всичко, така озверяла.
Към бъдещето смело аз се отправям,
защото съм смислена, силна и цяла!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Терзийска Все права защищены
