ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
28 июл. 2016 г., 21:29

Аз Го търся 

  Поэзия » Другая
581 2 12

Денем съм църква -

като онази "Баташката".

А когато примръква -

събличам рубашката

 

и ставам зъзнеща плът,

търсеща своите кости,

и за кой, за кой ли път

кьошета шепнат въпроси?!

 

„Къде си, на кой си, защо?

Имам ли, нямам ли, бях ли?

Обичах ли, Не ли, Кого?

Какво съм  - Вяра ли, страх ли?”

 

На ранина - вече Мишена -

на „Входа” съм просната,

в угода Богу - се раждам ранена,

аз, онази, „въпросната”.

 

И ме „полагат” отново

(пълно е с костници!)

без паметно слово, без

настолни въпросници.

 

Коситбен когато е ден -

умират тревите. И плачат.

С откоса - „смилен”

полага цветя и палачът.

 

И глух е Бог, и е ням,

но е Там, и с кротост ме гледа -

що имам - ще ли го дам,

а аз Го търся как Слънчогледа.

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Вал - усмихна ме!
  • Е, не може да не си "въпросна" - не всеки го може ... дори и да "Слънчогледа" ...
  • Да, права сте, Латинка Златна - това е толкова обичайно при мен, че повечето ми читатели не го отбелязват. Благодаря Ви, че сте прочели и ми посочихте това.

    Светлина и за Вас!
  • "а аз Го търся как Слънчогледа." – ?

    ParvaNova (Ренета Първанова), в поантата на стихотворението ти няма яснота.

    Светъл и успешен ден!
  • Открила си Го, Рени, и разговаряш с Него чрез доброто си сърце! Поздрави!
  • Благодаря ви, мили хора, Гавраиле, Стойне, Влади!
  • Силно и въздействащо, Рени! Поздравления!
  • В твоя стил - със оригиналните и пронизващи метафори, със свободния замах на мисълта, но този път съчетано и с красивия и класически стих, което го прави превъзходно и неповторимо! Аплодисменти, Рени! Лека нощ!
  • Важното е да има някого Там.Човек винаги има нужда от духовна подкрепа.
    Харесах.Поздрав!
  • Любо, Младене, благодаря ви за интересните и съдържателни коментари!
  • Силна поетико-лирична изповед, изобилстваща на нестандартни находки. Впечатли ме, Рени. Като камшично и сентенциално прозрение звучи:

    "Коситбен когато е ден -
    умират тревите. И плачат.
    С откоса - „смилен”
    полага цветя и палачът."

    Поздрав и възхищение за творбата!
  • Въпроси, въпроси, а отговорите са в нас, защото имаме само Днес, а Утрото е химера, която не се знае какво ще ни донесе. Стихотворение, издържано в твоя характерен и неподражаем стил, което ни кара да си зададем наистина важни въпроси. Поздрави Рени!
Предложения
: ??:??