22 авг. 2007 г., 00:25

Аз и аз

530 0 0
Ти ставаш, а аз си лягам...
Заспивам тихо в теб...
Затварям здраво двете си очи
и твоето време настава.
Ти си горчива и
до болка позната.
Ти си жадна за мъст.
От теб трепери и мрака,
а аз светлина не искам да ти дам.
Гориш от желание за власт,
макар такава имаш над всички.
Актриса от класа,
лъжкиня до гроб,
погубваш всеки, докоснал се до твоя свят.
А аз ще плача,
пиеща горчилките, събрали се в теб
и единствено аз ще те топля,
макар да ме убиваш всеки ден.
В съня си светъл пак ще те нося,
защото ти си част от мен.
Ти и тя или накратко Аз...
Причиняваща и изпитваща болка
до края...
До края,
даже и след смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...