Аз и Сафо
Сафо!
Животът си тече,
извечен...
До вчера в тебе,
днес във мен,
той гледа, все пак,
в утрешния ден...
и как животът променен
променя нашите сърца?
Дали увлечени
в потока на дните,
достигаме
хармония и блян
или потъваме
дълбоко в мъглите
на дребнавите страсти
в деня обладан?...
Дали не забравяме
нещо
голямо и важно
по пътя?...
И после,
ще трябва
отново и отново
назад да се връщаме
и,
търсещи истината,
себе си,
света си,
за кой ли път изцяло
да преосмисляме, преобръщаме?!...
Потъвам аз
във свят далечен
и ето ме -
със нейните очи...
Богоравен
смятам всеки аз,
който,
някъде край тебе,
слуша твоя мъжки глас,
който вижда черното
в твоите черни очи,
в ореола на белоснежните,
уморени коси...
Който вижда
твоята усмивка,
твоят жест,
който ти говори
или пък върви до теб,
или, с който
просто някъде
пиете едно кафе...
Богоравен!...
А аз,
щом усетя твойта сянка
или твоите стъпки
стигнат до слуха ми,
в трепет спирам
и
се сгушва в мен сърцето
надълбоко,
а гласът ми се изгубва,
за да се завърне
в звън кристален, искрящ
или
за да не мога аз
да кажа дума,
нито шепот дори
шептящ:
устата пресъхват
и езикът, вкоравен,
тъй трудно се обръща
дори за просто
"добър ден!"...
Нахлува мрак
във моите очи,
пламък тънък
под кожата приплъзва
и цялото пространство
в миг, уви,
някъде разпада се, потъва:
отекват глухо моите уши
и... нищо вече
покрай мен не същаствува!...
А после
в миг студена пот
избива по плътта,
колената ми омекват,
завърта се лудо
край мене света,
замирам...
умирам...
Ах, Сафо!
Бих дала всичко за това!
Но днес аз просто...
аз просто...
може би заспивам!?...
Далеч остава твоят глас
планета друга, сякаш,
обитавам аз...
Тук много бързо
времето тече:
- Хей!
Няма време за Любов, момче!...
направо да пристъпваме
към деловата част:
със секс ли започваме
или с екстази?!...
А Любовта?!...
Нека плаче,
заключена от разни омрази,
от разни предразсъдъци
и съображения,
от разни интереси
и изгодни предложения...
Светът напред върви,
все пак...
Не можем вечно на Природата
да се осланяме...
И пак грешиме...
И пак мълчиме...
И... стрдаме ли,
страдаме!...
Може би ще кажете:
"Това е много пресилено!...
Не е точно така!..."
Но аз пък ще ви кажа:
Тук!
Точно тук!
Макар и не винаги
точно така,
но точно тук
най-често изгарят
най-прекрасните наши цветя!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Миланова Все права защищены
....