Аз и Съдбата
В тъмната нощ вървях сама,
спорих в тишината с моята съдба.
И в тази гъста тъма
исках всичко да разбера.
- Обичам го! - казах и аз,
а сякаш тя не чу моя глас.
Сълза от очите ми се стече,
а съдбата ми рече:
- Защо точно него избра?
- Той е единствен за мен на света.
Не мога аз друг да пожелая,
само за него единствено мечтая!
Всички добри качества той притежава,
най-доброто той заслужава!
Съдбата замълча и потъна в тъмнината,
а аз останах с приятелката - самотата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены