Аз и ти!
Влизам в тази празна стая,
обръщам се ключа си да оставя...
Виждам отражението на луната
и се сещам за онзи ден в гората.
Бяхме аз и ти двете,
бяхме се хванали здраво за ръцете
под тази лунна светлина,
огряваща нашите сърца.
Не говорехме, а само мълчахме,
в този миг само за това копняхме.
Нежен полъх минаваше през моите коси
и аз мечтаех това да си ти.
Мечтая си да дойде следващият ден,
отново ти да си до мен.
Както днеска, вчера и отминалите дни
да сме заедно аз и ти...
ЗАВИНАГИ!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габриела Йорданова Все права защищены
