Аз и ти
Аз и ти,
и отражение на отминали далечни дни.
Аз и ти,
и съжаление за това, че вече сме сами.
Аз и ти,
и спомен за залеза, потънал в мрака,
аз и ти,
и луната,и слънцето, което я чака.
Аз и ти,
безмълвни и вглъбени в отминаващия вече ден,
аз и ти,
и въпросът „ще се върнеш ли при мен?”
Аз и ти,
и дълго тягостно мълчание,
аз и ти – във нашто перманентно състояние.
Аз и ти,
и усмивка, която вече си отива,
аз и ти,
и начинът,по който тъга с тъга се слива…
Аз и ти,
и последен влак в далечината,
аз и ти,
и последна сълза в тишината…
Поредно мълчание,
и нелепа целувка,
аз и ти,
и една изтръгната милувка.
Ти
тръгваш с едно недоизказано с „сбогом”,
Ти
тръгваш,
а аз
зная, че тази сълза ще угаси
последната надежда за огън.
И ето… аз… но тебе вече те няма.
и отражение на отминали далечни дни.
Аз и ти,
и съжаление за това, че вече сме сами.
Аз и ти,
и спомен за залеза, потънал в мрака,
аз и ти,
и луната,и слънцето, което я чака.
Аз и ти,
безмълвни и вглъбени в отминаващия вече ден,
аз и ти,
и въпросът „ще се върнеш ли при мен?”
Аз и ти,
и дълго тягостно мълчание,
аз и ти – във нашто перманентно състояние.
Аз и ти,
и усмивка, която вече си отива,
аз и ти,
и начинът,по който тъга с тъга се слива…
Аз и ти,
и последен влак в далечината,
аз и ти,
и последна сълза в тишината…
Поредно мълчание,
и нелепа целувка,
аз и ти,
и една изтръгната милувка.
Ти
тръгваш с едно недоизказано с „сбогом”,
Ти
тръгваш,
а аз
зная, че тази сълза ще угаси
последната надежда за огън.
И ето… аз… но тебе вече те няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венцислава Благоева Все права защищены
