Аз...

онази, която си представя теб, и прегръща възглавници,

онази, която често попада в графата 'нещастници',

онази, която все още спи нощем с плюшения Зайо

и вярва във приказки и щастливи краища.

Аз...

онази, която мечтае за нежност и чиста детска любов,

онази с болната фантазия, за която няма сироп;

която в тъмното зад клепачите си вижда само теб

и си представя, че е красива и че ти си принц напет.

А ти...

ти ще си поредният, който просто ще отмине.

Ще бягаш все по-бързо, за да не мога да те стигна.

Няма да ме имаш. Няма да те имам.

И ще ме е яд, че се запознахме, а не се разминахме.