27 янв. 2008 г., 21:14

аз и той 

  Поэзия
811 0 12

В безпризорния сън на самотния ден

натежали молитви се раждат.

Керемидена нежност угасва във мен,

в тебе светят очите на вятър.

 

В мен изгарят посоки. С корони от страх

лотарийно ме кичи съдбата.

В тебе тлее, посипана с прах,

отчуждена любов - за разплата.

 

Ранни белези в мене погубват

същността ти, разхвърляна в думи.

Небосклон уморен ни целува

по бездомния път помежду ни...

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??