В безпризорния сън на самотния ден
натежали молитви се раждат.
Керемидена нежност угасва във мен,
в тебе светят очите на вятър.
В мен изгарят посоки. С корони от страх
лотарийно ме кичи съдбата.
В тебе тлее, посипана с прах,
отчуждена любов - за разплата.
Ранни белези в мене погубват
същността ти, разхвърляна в думи.
Небосклон уморен ни целува
по бездомния път помежду ни...