В безпризорния сън на самотния ден
натежали молитви се раждат.
Керемидена нежност угасва във мен,
в тебе светят очите на вятър.
В мен изгарят посоки. С корони от страх
лотарийно ме кичи съдбата.
В тебе тлее, посипана с прах,
отчуждена любов - за разплата.
Ранни белези в мене погубват
същността ти, разхвърляна в думи.
Небосклон уморен ни целува
по бездомния път помежду ни...
© Геновева Христова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!