Аз и врабчетата

25 нояб. 2008 г., 00:12

Поэзия

531 0 3

Аз и врабчетата

Слизам по стълбите на гръб с умората,
нося я с дни непрестанно със мен.
Здраво ме хваща в плен за простора
с щипка. И здраво. И хваща ме. В плен!

Нося я с мен и на спирката спираме.
(Щом там се спира е спирка, нали?)
Търсим на спирката знак. Не намираме.
Нас ни намериха. Взе да вали.

Нас ни намериха трите врабчета
точно на спирката. А там вали.
Те си подскачаха с малки крачета,
мислеха май, че снегът е трохи.

Щях да им кажа, че не е за ядене,
щях да им кажа като на момчета,
но се огледах. На спирката с мене
нямаше никого. Освен врабчетата.

krascho (Красимира)

2008-11-25T01:44:40+02:00

Много ведро ми подейства !!! Поздрав
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2008-11-25T00:46:13+02:00

Поздрав и прегръдка!!!
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

2008-11-25T00:29:53+02:00

Браво!!!