Nov 25, 2008, 12:12 AM

Аз и врабчетата 

  Poetry
532 0 3

Аз и врабчетата

 

Слизам по стълбите на гръб с умората,
нося я с дни непрестанно със мен.
Здраво ме хваща в плен за простора
с щипка. И здраво. И хваща ме. В плен!

 

Нося я с мен и на спирката спираме.
(Щом там се спира е спирка, нали?)
Търсим на спирката знак. Не намираме.
Нас ни намериха. Взе да вали.

 

Нас ни намериха трите врабчета
точно на спирката. А там вали.
Те си подскачаха с малки крачета,
мислеха май, че снегът е трохи.

 

Щях да им кажа, че не е за ядене,
щях да им кажа като на момчета,
но се огледах. На спирката с мене
нямаше никого. Освен врабчетата.

© Владислава Генова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??