23 мая 2007 г., 09:03

Аз и вятъра

829 0 12
Не ме сравнявай мен със вятъра,
не аз, а той на мен прилича.
Препуска по петите ми ревнивеца,
ту гали ме, ту удря ми плесница.
Не ме наричай с ветрените имена,
наричай него с мойто нежно име,
тогава той пред тебе ще склони глава,
но не и аз, когато нося неговото име.
Не ме сравнявай мен със вятъра,
не аз, а той след мене тича,
аз вярно нося името си "Свобода",
защото мене само вятърът  обича.
Вземи от вятъра най-синята мечта,
от мене  дар да ти е любовта,
и с трепетите нежни на звездите,
препускай с ветрените ми крила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...