23 мая 2007 г., 09:03

Аз и вятъра

826 0 12
Не ме сравнявай мен със вятъра,
не аз, а той на мен прилича.
Препуска по петите ми ревнивеца,
ту гали ме, ту удря ми плесница.
Не ме наричай с ветрените имена,
наричай него с мойто нежно име,
тогава той пред тебе ще склони глава,
но не и аз, когато нося неговото име.
Не ме сравнявай мен със вятъра,
не аз, а той след мене тича,
аз вярно нося името си "Свобода",
защото мене само вятърът  обича.
Вземи от вятъра най-синята мечта,
от мене  дар да ти е любовта,
и с трепетите нежни на звездите,
препускай с ветрените ми крила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...