May 23, 2007, 9:03 AM

Аз и вятъра

  Poetry
823 0 12
Не ме сравнявай мен със вятъра,
не аз, а той на мен прилича.
Препуска по петите ми ревнивеца,
ту гали ме, ту удря ми плесница.
Не ме наричай с ветрените имена,
наричай него с мойто нежно име,
тогава той пред тебе ще склони глава,
но не и аз, когато нося неговото име.
Не ме сравнявай мен със вятъра,
не аз, а той след мене тича,
аз вярно нося името си "Свобода",
защото мене само вятърът  обича.
Вземи от вятъра най-синята мечта,
от мене  дар да ти е любовта,
и с трепетите нежни на звездите,
препускай с ветрените ми крила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...