Аз и вятъра
не аз, а той на мен прилича.
Препуска по петите ми ревнивеца,
ту гали ме, ту удря ми плесница.
Не ме наричай с ветрените имена,
наричай него с мойто нежно име,
тогава той пред тебе ще склони глава,
но не и аз, когато нося неговото име.
Не ме сравнявай мен със вятъра,
не аз, а той след мене тича,
аз вярно нося името си "Свобода",
защото мене само вятърът обича.
Вземи от вятъра най-синята мечта,
от мене дар да ти е любовта,
и с трепетите нежни на звездите,
препускай с ветрените ми крила.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
