"Аз искам да те помня все така..."
/ Д. Дебелянов/
Аз искам да ме помниш все така...
на онзи мост, на който ме видя
за първи път и ме поиска
със цялата си страст и зов за близост,
до болка и до синева...
Аз искам да ме помниш все така...
унесена, лъчиста и добра,
довеяна от никъде и ничия,
за тебе точно някога наричана
от някаква орисница-съдба,
Аз искам да ме помниш все така...
протегнала очакваща ръка,
за тебе някога от някого създадена,
във онзи миг, на онзи мост изправена,
не казала на никого "обичам те"...
Аз искам да ме помниш все така...
несръчна, нежна, тиха - по момичешки,
и чиста, светлоноса, и любима...
на онзи мост и миг, незабравима...
Аз искам да ме помниш все така!
© Румяна Славкова Все права защищены