14 мар. 2016 г., 06:45

Аз живея

520 0 2

Аз живея в тази самота,

със цветната дъга опираща сърце, душа.

Не търся и не чакам твоята правота,

няма, няма моста в мен да разруша.

Аз живея с радостта да срещам хората,

с усмивка в душата, в сърцето любовта.

За нищо в тоз живот не чакам Аз отплата,

да изживея красотата, светлината и страстта.

Аз живея простичко и винаги с моето име,

не търся светлината, знам че тя върви отпред.

Без страх през мен всичко ще премине,

С душа живея! Не на някого предмет.

В.Й. 13.03.2016г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И трите наведнъж - не съм сигурна...!!!
    Аз живея с радостта да срещам хората,
    с усмивка в душата, в сърцето любовта.
    За нищо в тоз живот не чакам Аз отплата,
    да изживея красотата, светлината и страстта.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...