unreal (Силвия)
21 36
20 янв. 2007 г., 21:04

Аз живях!!! 

  Поэзия
1209 1 3
Ще страдаш и ще бъдеш ням,
сърцето ти докато спре да бие
и винаги ще бъдеш сам, във мъката си
докато я криеш.
Излей душата си на смачканото листче,
кажи си болката на слънцето дори,
но мъката за гърлото като те стисне,
не я оставяй да те задуши.
Когато ти се плаче - поплачи си,
приятелското рамо потърси
и нека топли сълзи да се стичат
от двете ти затворени очи.
Когато си нещастен- покажи го,
за болката ти нека знаят всички
какво като ти се присмиват
щом те за теб не значат нищо.
Когато си ядосан-изкрещи го,
земята разклати със яростта си
какво като ще ги шокираш
щом те се крият все зад маски.
Когато си щастлив – изсмей се гръмко,
звездите нека паднат от небето,
какво като държиш се лудо
щом точно това желае сърцето.
Когато влюбиш се – обичай страстно,
луната докосни със любовта си
и може би после ще страдаш ужасно,
но моментът е важен – изживей го прекрасно.
Отдай се на всяка емоция, на всеки копнеж.
Само така, когато след време погледнеш назад,
ще можеш да кажеш гордо на целия свят-
Аз живях!!!

© Силвия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??